Мащерката е многогодишно тревисто растение с пълзящи или полегнали, силно раклонени стъбла, високи 20-40 см. От билката се използват надземните части, винаги при обилен цъфтеж. Мащерката има отхрачващо, нервноуспокоително и атибактериално действие. Нейното приложение е широко и се използва при грип, кашлица, бронхит, бронхиална астма, бронхопневмония, коклюш, стомашни и коремни болки, колит, газове, хемороиди, подагра, възпаление на средното ухо, главоболие, безсъние, неврастения, липса на апетит, навяхвания, екземи и др.

Лечебното растение е било познато още на древните траки. В древна Гърция, еилините ползвали мащерката дори и при ухапвания от змия и  като отводняващо средство.

Как се употребява мащерката?

Вътрешно: 100 гр. ситно нарязана дрога се залива с 2 л вряща вода, оставя се да кисне докато изстине, след което се прецежда и се пие топла по 1 супена лъжица през 2 часа. Може да се употребява и като вид на тинктура от 70% спирт и дрога, в съотношение 10:2, като се приемат по 20 капки в 50 мл. вода, 3 пъти дневно. Билката не е токсична.

Външно: Ползва се като лапа за налагане при ударено, навехнато, рани, екземи, възпаление на лицевия нерв.

В българската народна медицина чаят от мащерка се пие при кашлица, болки в стомаха, смущения в храносмилането, неприятен дъх в устата. Билката е особено полезна при нервни болести, безсъние,страхове и уплаха. Мащерката се прилага като обездвижващи превръзки при счупено, пукнато и изкълчено. Препоръчва се при червен вятър, женски болести и пясък в бъбреците. При болки в очите се прави парна баня от равни количества мащерка и равнец. При зъбобол се прави жабуркане с отвара от 8-10 стръка мащерка и корени от черен оман. 

 

Източник: "Лечебните растения на България"