Особено голямо значение билките са имали и продължават да имат при бъбречни заболявания. С тях може да се увеличи денонощното количество на отделяната урина. От лекарствените растения които се срещат в България, с най-широко приложение при лечението на бъбречните заболявания, благодарение на съдържащите се в тях етерични масла, сапонини, гликозиди, алкалоидоподобни вещества и силикати с терапевтично действие са следните:

Хвойна – вечно зелен храст, който се среща у нас на групи по сухите, каменисти склонове. Използват се добре узрелите тъмносини до черни плодчета, те съдържат по 0,5-2% етерично масло. Етеричното масло се резорбира слабо в храносмилателния тракт, стимулира диурезата и едновременно влияе антисептично. Дрогата се употребява предимно в чаени смеси с диуретично действие.

Гръмотрън – многогодишно тревисто растение, разпространено в цялата страна по сухите тревисти и песъчливи места на бреговете на реките. Развива дълъг, недебел корен, който съдържа 0,2% етерично масло, сапонинов и флавонов гликозид. Корените на гръмотръна се използват като диуретично средство в медицината още от XVI век. Прилага се при нарушена обмяна на пикочната киселина, при заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Диуретично действие имат както отвари, така и екстракти, съдържащи етерично масло. Прилага се в диуретични чайове и сапостоятелно под формата на запарка.

Листа, кора и листни пъпки от бяла бреза – дърво, високо 20-30 м с рядка пирамидална корона, с висящи надолу клони и бяла кора, която се лющи. Дрогите съдържат до 3% сапонини и до 6% етерично масло. Фармакологичните и клиничните изследвания показват, че най-силно диуретично действие имат младите листа и особено пъпките, поради по-високото съдържание на етерично масло. Употребяват се под формата на запарка или отвара. Запарката се приготвя от 4 чаени лъжички нарязани листа (2 чаени лъжички пъпки) на 2 чаши вряла вода (доза за 1 ден). На всяка чаша запарка се прибавя на върха на ножа натриев бикарбонат.

Листа от мечо грозде – малко вечно зелено храстче с обратно-яйцевидни, стестени клиновидно в основата си кожести целокрайни листа. У нас се среща по сухите, каменисти и скалисти поляни и покрай иглолистните гори и почти във всички планини. Листата съдържат фенолните гликозиди арбутин и метиларбутин, които се резорбират в стомашно-чревния тракт и се отделят през бъбреците непроменени. Една чаена лъжичка листа от мечо грозде се разтваря в половин литър хладка вода. Полученият разтвор има антисептично действие върху пикочните пътища. Изпива се на 4-5 приема.

Червена боровинка – вечно зелено малко храстче с подобно на мечтото грозде разпространение.  Растението се използва като антисептично средство при бъбречни заболявания и възпаления на пикочните пътища. Листата на червената боровинка съдържат около 8% арбутин, флавоноидни вещества, каквито има и в мечото грозде. 2 супени лъжици се варят 5 минути на слаб огън в 300 мл вода. Отварата се оставя да изстине и се пие по 3 пъти на ден, в продължение на 2 седмици.

Полски хвощ – многогодишно тревисто растение, разпространено навсякъде у нас по влажните глинесто-песъчливи места, ливади и др. При фармакологични изследвания и при клинично прилагане е установено диуретично, кръвоспиращо  и противовъзпалително действие. Диуретичното действие се дължи предимно на флавоните, разстворимите силикати и сапонините, които се съдържат в дрогата. 2 супени лъжици от билката се варят за 10 минути в половин литър вода.От отварата се пие 3-4 пъти дневно по 150 мл.