Затворените помещения и облеклото, което носим намаляват значително непосредствения досег на кожата ни с околната среда. Това се е отразило върху механизмите на терморегулацията, които са станали по-малко реактивни. Простудата благоприятства развитието на някои бактериални заболявания на дихателните органи. Проникването на болестотворни причинители в организма не винаги предизвиква заболяване. Освен онфекциозният причинител от значение са и други фактори, понижаващи естествената съпротивляемост на организма. Един от тези фактори е охлаждането. Охлаждането се съпровожда с нарушаване на защитните сили функции на лигавиците, което повишава възприемчивостта на организма към инфекции.

Най-много простудни заболявания има през  зимата и ранната пролет, за което способстват не само ниските температури, но и повишената влажност и студените ветрове. Охлаждането настъпва по-лесно когато кожата е изпотена, тъй като изпарението на влагата се губи много топлина.

Забележително е, че при охлаждане, на който и да е участък от тялото, както и при общо охлаждане, рефлекторно се понижава температурата на сливиците и лигавицата на носа и горните дихателни пътища. Вследствие на това лигавицата става пропусклива за болестотворни микроби.

Простудният фактор има значение и за появата на катарите на горните дихателни пътища, острия бронхит, пневмониите, ангините, синузитите. Някои отчитат ролята на простудата и при острия ставен ревматизъм и при мускулния ревматизъм. При охлаждане на долните крайници могат да се появят  колики, цистит, нефрит и др.

Здравият човек може при най-разнообразни условия на външната среда да съхранява постоянна температура на тялото. Главно условие за това е балансираният топлообмен – поддържане на равновесие между топлопродукцията и отдаването на топлина във външната среда. Това равновесие се поддържа посредством сложни терморегулационни реакции, контролирани от нервната система и жлезите с вътрешна секреция.

Процесите на топлообряазуване и топлоотдаване са тясно сързани помежду си, поради което организмът бързо и точно се приспособява към температурните промени на околната среда. При незакалени и изнежени хора механизмите на топлообразуване и топлоотдаване не действат в пълен обем, нервно-съдовите реакции протичат по-забавено, което често води до възникване на различни заболявания. Целенасоченото въздействие чрез рязка смяна на топло и студено тренира терморегулацията и води до закаляване на организма, до увеличаване на съпротивителните му сили към неблагоприятните метеорологични условия.

Естествените природни фактори – вода, въздух, слънце, са мощни средства за закаляване и приспособяване на организма към отрицателните въздействия на външната среда. Те са достъпни и трябва да бъдат най-широко използвани в ежедневието.

Всеки човек в своето индивидуално развитие се приспособява към външната среда, което се състои в изменение на организма, съответстващо на условията, в които се намира.

Приспособяването е постоянна функция, присъща за живия организъм. Ако не се приспособява, организмът загива. Следователно усъвършенстването на приспособителните реакции на човека е път за удължаване на живота му. Многократното прилагане на постепенно нарастващи по интензивност термични дразнители води до повишаване работоспособността на терморегулиращите механизми.

 

Източник: „Природата – великата лечителка“ – Иванка Кирова/ Веселин Денков