Човешкото око е създадено да различава единствено тъмно от светло. То не е пригодено да носи товара, на който е подложено в момента. В епохата на дигиталния бум и цифровизацията, очите са най-уязвимата част от организма ни, за която са необходими спешни и навременни мерки.
Както знаем, социалното развитие изпреварва биологичното и то с години. Напрежението върху очите се причинява от разноровни източници: слънчева светлина, компютри, телефони, таблети, телевизор, шофиране на тъмно, нощни клубове и още много дразнители за очите.
Ние прекомерно експлоатираме нашето зрение, а това води до трайни и необратими последствия. Причините са, че не предприемаме навременни действия, за да спрем и ограничим вредното влияние, понеже в повечето случаи няма индикации за него.
Ето и един прост пример,който онагледява ситуацията:
Един спортист, който прекарва дълго време в тежки физически натоварвания, знае, че след това са му необходими питателна храна, допълнителен прием на нутриенти и почивка, за да възстанови силите си и да компенсира изразходеното.
Докато един програмист или счетоводител, който прекарва цял ден пред компютъра, не взима адекватни мерки, докато положението не стане необртимо и нарушаващо дневния му ритъм и работен график.
Когато започнем да усещаме напрежение и дискомфорт, тогава обикновено е вече късно и са настъпили тежки увреждания върху очите ни.
Как се увреждат очите?
Като изключим механичнта травма, очите могат да се увредят по три начина:
- От пагубното влияние на свободни радикали, които са в основата на апоптозата (програмирана клетъчна смърт);
- Лошо кръвоснабдяване, което оставя клетките без кислород и глюкоза, като по този начин те загиват и не се възстановяват с нови (некроза)
- Нарушения в синтеза на биофлавоноиди в макулата, което води до тяхното изчерпване и в последствие до редица зрителни нарушения.
Свободни радикали
Свръхнатоварването предизвиква продукция на много свободни радикали, които оставени необезвредени могат да навредят върху ДНК, вледствие на което се получава мутация и клетката умира или се изражда в ракова.
Свободните радикали влошават метаболизма на клетката, стартират апоптозни процеси, а за съжаление клетките в окото не се регенерират и се губят безвъзвратно.
Природата се е погрижила да внесе баланс в организма и да обезврежда тези свободни радикали с помощта на антиоксидантите. Те се делят на две групи: ендогенни и екзогенни.
Първата група се състои от само един представител: Глутатион, който организмът сам продуцира и благодарение на него, ние сме защитени от оксидативен стрес и вредното му влияние.
Оксидативен стрес се получава при продължително натоварване на зрението, силна светлина, тогава се провокира образуването на много сободни радикали, което вече затруднява обезвреждането им чрез собствената антиоксидантна система (глутатиона). Това предразполага към реални увреждания.
Втората група са антиоксидантите, които приемаме отвън: с храна, хранителни добавки и от заобикалящия ни свят. Те биват стотици, но най-разпространените са витамините С, А, Е, D, ресвиратрол и др.
Няма по-агресивен окислителен процес, причиняващ образуването на свободни радикали от липогенезата (разпадането на мазнините в организма). За да се обезвредят тези увреждащи агенти, организмът се нуждае от мастноразтворими антиоксиданти, най-мощните от които са Витамините А и Е.
Витамин А е в основата на биофлавоноидите, осигуряващи виждането в окото и практически без него човек ще ослепее. Не случайно се нарича и Ретинол, от името на ретината – незаменимо средство за нейното предпазване.
Нарушено кръвоснабдяване
Очите са изключително чувствителни на кислород и глюкоза, защото те работят постоянно и за тяхната нормална функция се изисква много бързоусвоиема енергия.
Всяко нарушение на кръвоснабдяването в очната област ги лишава от жизненоважните кислород и глюкоза. Пример за това са мускулите. Те могат да издържат много време без кислород, за разлика от очите.
Нарушено кръвоснабдяване има при различни атеросклеротични процеси, диабет, хипертония, алкохолизъм и др. Всички тези заболявания засягат и малките кръвоносни артерии, а точно те кръвоснабдяват очите, както и мозъка.
Например при диабетната ретинопатия кръвоносните съдове губят своята еластичност, образуват се атеросклеротични плаки и те водят до запушването на артериите. По този начин се причинява продължителна хипогликемия, която може да доведе до ослепяване.
За разлика от мозъка, който има огромни компенсаторни възможности с милиарди мозъчни клетки, които да поемат функциите на загиналите, окото няма такива възможности.
Липса на биофлавоноиди
В очите присъстват специални молекули, благодарение на които се дължи нашето зрение. Това са биофлавоноидите. Те се влияят пряко от натоварването на очите са и са в постоянен процес на изчерпване и репродукция.
Ето защо при прекомерно натоварване на зрителната система, биофлавоноидите не могат да се произведат в очната клетка в достатъчно количество, което веднага води до влошаване на зрението.
Първият признак за недостатъчно производство на биофлавоноиди е загубата на нощното зрение. Други симптоми са цветната слепота, трудно различаване на образи, размазани цветове и прочие.
Количеството биофлавоноиди може да се възстанови по 2 начина:
- С продължителна почивка – продължителен сън и пълна липса на контакт със светлина за период от 48 часа, което е практически невъзможно;
- Осигуряването на външен прием на биофлавоноиди, които се съдържат в огромни количества в зеления чай.
Всички си даваме сметка, че 90% от информацията за света я получаваме чрез очите си. Загубим ли най-ценното си сетиво, тогава накъде? В повечето случаи, усетим ли симптоми за нарушения, значи вече сме закъснели.
